НАСЛУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; наслу̀шам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. н а. Слушам до насита. Князът дишаше с пълни гърди,.., не успяваше да се наслуша на птичите чуруликания. А. Гуляшки, ЗВ, 70. Бежанците бяха проумели, че няма кому да се надяват.. Бяха се наслушали на обещания, лъжи, заплахи и псувни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 282. Манастирите в Охрид,.., църквите, строени от княз Борис, забравят езика на племето му и се наслушват на ромейски песнопения... Н. Драгова, КО, 226-227. Моите очи се не наглеждат, / моите уши се не наслушват. Е. Багряна, ВС, 33.